Прочит: Филипяни 3:10-14
„… като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“
(Филипяни 3:13-14)
Японският остров Хокаидо е известен със състезателните си коне. При едно наше пътуване там екскурзоводът ни каза, че някои от малките кончета не се покоряват на своите треньори. Понякога връщат кончето при майка му. То я помни, но тя него – не. Затова, когато я доближи, тя бяга. В това време треньорът наблюдава отдалече и когато то остане само, го извиква силно, но с кротък тон. Тогава кончето започва да вижда в него защитник, заместител на майката. Така му става покорно.
Когато чух това, си представих нашите отношения с Исус Христос. Преди да Го срещнем, ние сме отдадени на егоистичните си желания, но когато разберем, че ни е спасил, усещаме дълбок мир в сърцата си. Спираме да гледаме на това, което е зад нас, и насочваме погледа си напред. Както състезателният кон се впуска към целта, така и ние се устремяваме напред с надеждата, че ще получим наградата на призванието от Бога.
Молитва: Небесни Отче, благодарим Ти, че изпрати Своя Син. Помогни ни да растем във вярата, докато изпълним своето призвание. Амин.
Мисъл за деня: Впускам се в гонитба, защото и аз бях уловен от Господ Исус.
Атсуши Номияма (Япония)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО РАБОТЯТ С ЖИВОТНИ.
Остави коментар