Прочит: Филипяни 3:12-16
„… онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.“
(Исая 40:31)
Един следобяд излязох да потичам. Въздухът беше студен и при вдишване чувствах, че цялото ми тяло изстива. Бях решила докъде ще бягам, но доста по-рано започнах да усещам умора в мускулите и силно сърцебиене. „Трябва да продължа!“ – си помислих. Изкушавах се да си позволя почивка, но реших да изпълня предварителния си план.
Има моменти, в които маратонците усещат, че не могат да продължат. Понеже много хора бягат един до друг, те насочват погледа си към обект в далечината, който маркира точката, до която трябва да достигнат.
Нещо такова се случва и при нас, християните. Бог ни е благословил с хора, които са близо до нас и ни помагат да запазим вярата. Ние гледаме към Господа, Който ни обещава да ни даде сила да продължим, без да изпуснем целта.
Напредването към тази цел, която е Христос, прави живота ни устремен и всяка крачка – изключително важна. Можем да споделяме надеждата на апостол Павел, засвидетелствана в посланието му към филипяните: „за да имам с какво да се хваля в деня на Христос, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно“ (2:16).
Молитва: Боже, молим Те, дай ни сила да достигнем целта, към която сме се запътили. Амин.
Мисъл за деня: Бог никога няма да ни изостави, а ще ни придружава по целия път.
Кендис Фийзър (Пенсилвания)
Да се молим за: МАРАТОНЦИТЕ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар