Към целта

Прочит: Филипяни 3:12-16

 

„… онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.“

                                                                                   (Исая 40:31)

 

Един следобяд излязох да потичам. Въздухът беше студен и при вдишване чувствах, че цялото ми тяло изстива. Бях решила докъде ще бягам, но доста по-рано започнах да усещам умора в мускулите и силно сърцебиене. „Трябва да продължа!“ – си помислих. Изкушавах се да си позволя почивка, но реших да изпълня предварителния си план.

Има моменти, в които маратонците усещат, че не могат да продължат. Понеже много хора бягат един до друг, те насочват погледа си към обект в далечината, който маркира точката, до която трябва да достигнат.

Нещо такова се случва и при нас, християните. Бог ни е благословил с хора, които са близо до нас и ни помагат да запазим вярата. Ние гледаме към Господа, Който ни обещава да ни даде сила да продължим, без да изпуснем целта.

Напредването към тази цел, която е Христос, прави живота ни устремен и всяка крачка – изключително важна. Можем да споделяме надеждата на апостол Павел, засвидетелствана в посланието му към филипяните: „за да имам с какво да се хваля в деня на Христос, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно“ (2:16).

 

Молитва: Боже, молим Те, дай ни сила да достигнем целта, към която сме се запътили. Амин.

 

Мисъл за деня: Бог никога няма да ни изостави, а ще ни придружава по целия път.

Кендис Фийзър (Пенсилвания)

 

Да се молим за: МАРАТОНЦИТЕ.

 

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply