Камъчета?

Прочит: Псалм 37:1-9

„Доведе ме в дома на пируването и знамето му над мен беше любов.“
(Песен на песните 2:4)

Открих прохождащия си син на стълбите, където се опитваше да пъха камъчета в устата си. Извадих каквото беше успял да налапа, и го върнах на масата за десерт. Това никак не му хареса. Започна да маха с ръце и да крещи, недоволен, че съм отнела ценните му съкровища. Когато видя шоколадовата торта на масата, той спря протеста и вече беше щастлив. Възрастните се усмихнаха – кой би отказал шоколадова торта?
Не правя ли аз същото всеки ден? Непрестанно запълвам деня си с ненужни неща и дейности. Радвам се на разни придобивки. Същата съм като сина си: седя на стълбите и си мисля, че съм открила радостта. Но Бог ме кани на Своята трапеза, където е истинската радост. Аз обаче се съпротивлявам, сякаш ми отнема нещо, докато цялата слава е пред мен. Искам да се радвам в Господа и да не съм зависима от собствените си желания, а да желая най-вече да се приближавам към Него. Искам Бог да ме научи да обичам и да търся истинската радост.

Молитва: Боже, помагай ни да се доверяваме на Твоята любов. Нека мислите и желанията ни са насочени към Тебе и към истинската радост, която ни даваш. Амин.

Мисъл за деня: Днес ще се отзова на Божията покана.
Кристи Томас (Канада)

Да се молим: БОЖИЯТА ВОЛЯ ДА БЪДЕ МОЯ ВОЛЯ.