Прочит: Лука 6:17-23
„Ще направя тях и местата около хълма Си за благословение; и ще изпращам дъжда на времето му; дъжд на благословение ще бъде.“
(Йезекиил 34:26)
Къпиновите храсти като големи зелени чудовища заплашваха да завладеят цялата ни градина с дългите си бодливи клони. Аз и мъжът ми водим постоянна битка с тях. Кастрим ги, използваме препарати и изкореняваме всеки храст. Веднъж опитвахме с горене. Но нищо не даде резултат. Те се възраждаха все по-силни.
Всяко лято обявяваме примирие, тъй като упоритите храсти дават вкусни плодове. С цената на няколко драскотини се промушвам между бодливите клони, за да си набера и само след няколко часа имаме вкусен пай. Как е възможно един толкова досаден храст да дава толкова добри плодове!
Сетих се отново за къпините, когато прочетох пасажа, предложен за прочит днес. Исус говори за истини, които изглеждат противоречиви и дори невъзможни. В Римляни 8:28 се казва, че всичко съдейства за доброто на тези, които обичат Бога, и то не на небето, а дори тук, на земята. Може ли шумният съсед да ме научи на търпение и разбиране? А трудностите на работното място могат ли да ме научат на нови умения? Болестта, която идва внезапно, не може ли да е повод да отделя повече време за почивка, да чета Словото и да се моля? Ако сме внимателни, ще забележим около себе си много благословения.
Молитва: Боже, помогни ни да видим как трудни ситуации ни учат да се приближаваме към Теб. В името на Исус се молим. Амин.
Мисъл за деня: С Божията помощ мога да виждам доброто дори в трудните ситуации.
Сюзан Маас (Орегон)
Да се молим за: СВОИТЕ СЪСЕДИ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар