Прочит: Марк 8:22-26
„После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.“
(Марк 8:25)
Да съм младежки ръководител в църквата, не е лесно задължение за мен. Самата аз не съм отглеждала деца в тийнейджърска възраст и нямам голям опит. Но това служение ми донесе възможности, които промениха духовния ми живот.
В един неделен ден миналата есен, вместо да останем за урок след богослужението, с младежите посетихме един дом за възрастни хора. Когато отидохме, сестрите сервираха обяда. Младежите говориха с хората от дома, посмяха се с тях, попяха им и дори танцуваха с тях. Някои посетиха болни, които бяха на легло.
Видях как един от младежите поздравява мило възрастен мъж. Друг беше седнал до леглото на една възрастна жена и ѝ подаваше кръстче. Тя се усмихваше и го питаше за вярата в Христос. Във всекидневната едно момче свиреше на китара, докато обитатели на дома украсяваха залата.
Осъзнах, че не съм разбирала колко голям потенциал имат тези млади хора. В онзи ден виждах по-ясно – като слепеца от днешния прочит. Исус не се отказа от него, както не се отказва и от мен. В действията на младежите през онзи неделен ден видях жив пример за силата на Христовата любов да променя хората.
Молитва: Исусе, помагай ни да споделяме Твоята любов с хората. Благодарим Ти за всички възможности, които ни даваш, за да видим тази любов в света. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще търся потенциала, който Бог вижда в другите хора.
Бренда Салдана (Пуерто Рико)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ЖИВЕЯТ ИЛИ РАБОТЯТ В ДОМОВЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА.
Остави коментар