Прочит: Марк 10:46-52
„И така, който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство.“
(Матей 18:4)
Една приятелка, която е пастор, събираше доброволци, за да изиграят различни библейски персонажи по време на християнски лагер. Тя знае колко обичам това и ми предложи ролята на слепеца Вартимей, който молеше Исус да го изцери.
Децата преминаваха през различните библейските сцени на малки групи. Аз седях на земята с кръстосани крака и затворени очи и виках: „Исусе, смили се над мен!“. При всяка сцена учителката прочиташе откъса от Библията и децата наблюдаваха действието. За моя изненада, едно дете не последва групата си към следващата спирка, а се приближи към мен. Отворих очи, когато чух стъпките, и почувствах как една малка ръка ме докосва по главата. „Исус те обича – каза момиченцето – и затова те е излекувал.“
Беше много мило да видя как това дете не може да остави на пътя сляп просяк, който чака Исус да се докосне до него. Помислих си колко често съм подминавал просяци по улиците. Кога съм ги заговарял, за да им вдъхна надежда? Този пример на детска вяра ме вдъхнови да започна да разговарям с хората за любовта на Исус.
Молитва: Боже на любовта и милостта, помогни ни да имаме детска вяра и нека живеем според тази вяра, така че да я предадем и на другите. Амин.
Мисъл за деня: Ще се доверявам с вярата на дете и ще протягам ръка към хората в нужда.
Джим Харис (Вирджиния)
Да се молим за: ДЕЦАТА, КОИТО НИ УЧАТ НА МНОГО НЕЩА.
Остави коментар