Когато никой не те гледа

Прочит: Филипяни 2:12-18

 

„Имайте само поведение, достойно за Христовото благовестие…“

                                                                       (Филипяни 1:27)

 

В завода, където работя, шофьорите на откритите товарни коли са длъжни да носят колани през цялото време, защото дори най-малкият сблъсък може да е фатален. Когато бързаш обаче, това само те затруднява и изнервя.

Един следобяд довършвах работата си и очаквах с нетърпение смяната ми да свърши. Тогава забелязах, че началникът на смяната вече си е тръгнал и се изкуших да не поставям колана. Кой щеше да разбере? Все пак спазих правилото – не ме беше страх от самото нарушение, а от евентуален инцидент.

Апостол Павел се притесняваше, че филипяните могат да се отклонят от правия път, ако никой не ги съветва и надзирава. Той беше видял тяхното покорство, докато е с тях, но ги предупреди да продължават да живеят достойно и в негово отсъствие. Разбирам го напълно. И на мен ми е лесно да съм християнин, когато знам, че някой ме наблюдава, но когато остана сам, съм склонен да се оставя на старите си навици.

 Също като мерките, които се вземат в заводите, правилата, които ни оставя Бог, са за наше добро. Нека когато се изкушим да ги пренебрегнем, си спомним, че всеки акт на покорство ни приближава до Исус.

 

Молитва: Боже, благодарим Ти, че изпрати Исус, за да ни покаже пътя, по който трябва да вървим. Давай ни сила, когато изкушенията в живота ни надделяват. В името на Исус. Амин.

 

Мисъл за деня: Християните не излизат в отпуска.

Джонатан Кана (Тексас)

 

Да се молим за: РАБОТЕЩИТЕ ВЪВ ФАБРИКА.

Остави коментар

Live Reply