Когато нямаме думи

Прочит: Йов 2:11-13

 

„Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупостта си.“

                                                                                       (Притчи 12:23)

 

 

„Дори не мога да си представя как се чувстваш в този момент!“ Моята приятелка чувстваше неописуема скръб след смъртта на своя съпруг и аз не знаех с какви думи да я успокоя. Понякога толкова усилено търсим правилните думи, че казваме нещо грешно.

Еврейската традиция е повелявала известно време след смъртта на някого да се пази мълчание. Мисля, че това е едно добро решение, което ни позволява да се предпазим от думи, които няма да помогнат. Разбира се, след този етап на мълчание ние трябва да подбираме думите си също толкова внимателно. И приятелите на Йов спазиха срока на мълчание, но когато проговориха, вместо да насърчат, го доведоха до още по-голямо отчаяние.

И аз като Йововите приятели съм се изкушавала да изказвам мнението си или да тълкувам определени събития, за да обясня на някого Бога. Но в такива случаи не съм се радвала на голям успех. Бог не е ставал по-разбираем нито за самата мен, нито за другите. Нека следваме Божието водителство, за да знаем кога и как да утешаваме хората, които са наранени.

 

Молитва: Учи ни, Господи, да помълчим с тези, които скърбят за своята загуба. Изпълвай ни с мир, за да можем да утешим и тях. Амин.

 

Мисъл за деня: Понякога най-голямата утеха от Бога идва в споделеното мълчание.

Дийна Бейрд (Мичигън)

 

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО УТЕШАВАТ ОПЕЧАЛЕНИТЕ.

 

 

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *