Прочит: 3 Царе 17:1-9
„А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята. Тогава Господнето слово дойде към него…“
(3 Царе 17:7-8)
В сряда сутринта началникът ми ме повика в своя офис. Вместо обичайните наставления, получих уведомление, че съм съкратена, и съответното обезщетение. Докато се прибирах и едва сдържах сълзите си, мислех за четиримесечния си син, който заради травматично раждане трябваше да претърпи сърдечна операция. Очакваха ме разходите по болничното лечение и осигуряването на кислород. Как щях да се грижа за сина си без доходи?
Често не разбираме защо се сблъскваме с подобни проблеми. Божият пророк Илия преживя тригодишна суша и живя само с водата от един поток и храната, която му носеха враните. Когато надеждата се беше изпарила, Илия се научи да разчита на Божията грижа в подходящото време. Спасението дойде едва когато потокът пресъхна.
Бог знае нашите нужди по-добре от самите нас. Понякога не получаваме такава помощ, каквато очакваме. Но и ние като апостол Павел можем да се научим да се радваме дори в немощта, защото тогава Божията сила се показва съвършена (2 Коринт. 12:9).
В други случаи отговорът надвишава нашите очаквания. Седмица след като изгубих работата си, намерих по-добра. Сега синът ми е щастлив, здрав и расте. Вярата ни съзрява, когато се доверяваме на Бога.
Молитва: Боже, помагай ни да се доверяваме на Твоята мъдрост във време на суша, когато потоците пресъхват, за да градим вярата си на Тебе, а не на собствените си сили. Амин.
Мисъл за деня: Когато потокът пресъхне, мога да разчитам на Божията помощ.
Даниъл Мъник (Колорадо)
Да се молим за: ДЕЦА, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ СЪРДЕЧНА ОПЕРАЦИЯ.
Остави коментар