Когато прохождаш

Прочит: Филипяни 1:5-7, 2:13

„Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.“

(Римляни 14:4)

Когато децата се учат да ходят, паданията са нещо неизбежно. Възрастните, които научават нещо ново, също не бива да очакват успехът да дойде изведнъж. В духовното си израстване неизбежно ще се сблъскваме с трудности, но неуспехите ни правят истински човеци.

Ние сме несъвършени и процесът на израстването ни продължава. Дори апостол Павел признава: „Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус“ (Филипяни 3:12). Усилията да растем и да се променяме – да ставаме духовно по-зрели – никога не бива да спират.

Също както малките деца и техните родители не се боят от падане, нашият Господ не се изненадва, когато търпим неуспехи в своето израстване. Напротив, Той ни уверява, че имаме Неговата прошка. Защото в залитането към греха също можем да открием Божията милост.

Молитва: Отче, благодарим Ти, че ни помагаш, когато се препъваме по пътя към духовната зрялост. Амин.

Мисъл за деня: Независимо дали крачим уверено, или залитаме, ние сме Божии деца.

Джеф Адамс (Аризона)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ УЧАТ ДА ХОДЯТ.

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.