Прочит: Йоан 11:27-37
„Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са с разкаян дух.“
(Псалм 34:18)
Скоро откриха на моя зет дегенеративно мозъчно заболяване. Мъжът, когото сестра ми обича вече 40 години, започна да се изгубва. В едно скорошно писмо тя ми разказа за неговите симптоми: халюцинации, безсъние, обърканост и чувство за страх. Писмото завършваше с думите: „Много ми е тъжно“. „Тъжно“ – с каква дума тя изразяваше цялото страдание, страх и безнадеждност, които преживяваше.
Как ние като християни трябва да реагираме на чувството за тъга? Трябва ли да го приемаме, или е по-добре да се преструваме, че не съществува? Нормално ли е християнинът да е тъжен? Има ли надежда?
Исус добре разбира тъгата. Той беше докоснат от скръбта на Мария заради смъртта на обичния й брат (Йоан 11:33-35). В Гетсиманската градина Той каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт“ (Матей 26:38). Исус ни прегръща и плаче заедно с нас, когато преживяваме скръб.
Когато страдаме, Бог ни дава надежда. „Така и вие сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да отнеме“ (Йоан 16:22). „Вечер може да влезе плач и да пренощува, а на сутринта иде радост“ (Псалм 30:5). Никога не сме сами в своята тъга. Бог е до нас и ни утешава.
Молитва: Боже, молим Те да благословиш тези, които са натъжени. Утешавай ги и им давай радост. Амин.
Мисъл за деня: Бог познава и разбира нашата скръб.
Карън Перес (Джорджия)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СКЪРБЯТ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар