Прочит: Деяния 16:6-15
„А сам Бог на мира да ви освети напълно (…) Верен е Онзи, Който ви призовава и ще извърши това.“
(1 Солунци 5:23-24)
Бях развълнувана, че отивам на конференция в Калифорния. Докато се молех за пътуването, почувствах, че Бог ме подтиква да споделя вярата си с една жена в самолета. Тя седеше до мен, казваше се Надя и беше предприела сама деветмесечно пътуване по света. Калифорния беше последната ѝ дестинация, преди за се завърне в Австралия. Докато обядвахме, разговаряхме по различни тези и някак естествено стигнахме до вярата. Аз не настоявах, а на нея ѝ се говореше. Разговорът просто се получи.
Разказах ѝ за Исус, колко важен е за мен, и като роза, която разтваря своите листенца, Надя отвори сърцето си, хванахме се за ръце и се помолихме. Докато чакахме багажа си, приятелите, с които пътувах, я приветстваха в Божието семейство. С нея се прегърнахме и аз я насърчих да чете Библията и да си намери църква, когато се прибере.
Често се притеснявам как ще се случат нещата, но в онзи ден разбрах, че не е нужно да блъскам затворените врати, трябва да чакам Бог нежно да ги отвори.
Молитва: Господи, когато се тревожим как ще споделяме вярата си, помагай ни да се доверяваме на Теб, защото Ти ще приготвиш всичко. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще споделя вярата си. Когато Бог отвори вратата.
Роуз Маккормик Брандън (Канада)
Да се молим за: ВЪЗМОЖНОСТИ ДА СПОДЕЛЯМЕ БЛАГАТА ВЕСТ.
Остави коментар