Прочит: 1 Тимот. 6:17-19
„И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини се издигнаха пред Бога за спомен.“
(Деяния 10:4)
Около 200 стъпала водят до базиликата „Сакре Кьор“ в Париж. С дъщеря ми Каролин ги изкачихме, за да я посетим и да се насладим на гледката към града. Когато стигнахме до върха, изморени се спряхме, за да погледаме красивата панорама.
Когато излизахме от църквата, видяхме жена, легнала точно на пътя ни. Тя носеше изтъркано оранжево палто и зелен шал. Изглеждаше премръзнала, мръсна и безпомощна. Трябваше да я прекрачим, за да излезем навън. Помислих си: „Не правим ли същото и в църквата – преминаваме през хора като нея, без да се обръщаме?“. И двете с Каролин почувствахме, че Бог ни подтиква да помогнем на жената. Каролин се върна и се наведе над нея. Даде в ръката ѝ няколко евро и ѝ каза: „Бог те обича“. На лицето на жената засия усмивка.
Срещата с тази жена ме накара да се замисля, че често преминавам грубо през хората. Лесно е просто да подминеш някого, сякаш не го забелязваш. Дори да не можем да помогнем на всички хора, можем да дадем на някого толкова, колкото Духът ни подтиква. Като проявяваме любов към своите ближни, ние проявяваме любов към Бога.
Молитва: Отче, води ни при хората, на които можем да помогнем днес. Нека щедростта ни бъде мотивирана от любов към Теб. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще отговоря на Божия призив да бъда щедър.
Мей Патерсън (Алабама)
Да се молим за: НЯКОГО, ПРЕЗ КОГОТО СМЕ ПРЕМИНАЛИ, БЕЗ ДА СЕ ОБЪРНЕМ.
Остави коментар