Прочит: 1 Царе 17:41-51
„А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мен с меч, копие и сулица; а аз идвам против теб в името на Господа на Силите, Бога на израелевите войски, върху които ти хвърли презрение.“
(1 Царе 17:45)
Когато се изправи пред Голиат, Давид имаше избор – да се изплаши от него или да се довери на Божите обещания. С думите от цитирания днес стих той прояви своята вяра. И Голиат изгуби.
Всеки ден сме изправени пред избор на кое ще повярваме: на тези, които идват против нас, или на Бога. Когато се чувстваме, сякаш светът ни казва: „Ти си нещастник. Нищо не заслужаваш. Никой не те обича“, Бог ни уверява: „Ти си Мое дете и те обичам с безгранична любов“. Съмнението и страхът се сблъскват с Неговото обещание, че ще ни помогне и ще се погрижи за нас. На новината, че ни остават шест месеца живот, Исус отговаря: „В Мен имате вечен живот“. Когато вътрешният ни глас ни нашепва: „Твоите деца са блудни синове и няма да се върнат“, Бог ни дава надежда: „Аз мога да ги върна у дома“.
Дори ако се чувстваме напълно сами, думите на Исус ни напомнят, че сме обичани: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на века“ (Матей 28:20). Имаме избор. На кое ще повярваме: на съмнението и страха, или на обещанията, които ни дава нашият любящ Отец?
Молитва: Отче, помагай ни да слушаме Твоя глас, който говори на сърцата ни и който можем да открием в Словото и в думите на нашите братя и сестри. Амин.
Мисъл за деня: Мога да се доверя на Божите обещания днес и всеки ден.
Джеймс Уоткинс (Индиана)
Да се молим за: НЯКОЙ, НА КОГОТО МУ Е ТРУДНО ДА СЕ ДОВЕРИ НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ.
Остави коментар