Прочит: Псалм 8:1-9
„Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото?“
(Йов 2:10)
Една сутрин слушах по радиото историята на една жена, която служи като пастор. Тя страда от различни заболявания, но не е изгубила радостта и благодарността си към Бога. Това, че тази жена се е посветила на служението въпреки всичките си проблеми, ме вдъхнови.
Като че ли на много от нас им е трудно да използват своите възможности в служенето на Бога, макар да са в отлично здравословно състояние. Аз се почувствах неловко, когато си помислих колко често недоволствам за маловажни неща. Оплаквам се, че не вали или че вали твърде силно, че е студено или че е горещо. Понякога си мисля, че никога няма да съм доволна. Запитах се: Коя съм аз, че да се оплаквам?
За някои от нас оплакването е толкова типично, че дори не забелязваме, когато го правим. Но е важно да ценим всичко, което имаме. Нашата надежда е в даровете, талантите и силите, които имаме, за да служим на Бога. Нека се замислим за тези благословения и да си припомним, че Бог винаги е с нас и сред нас.
Молитва: Любящи Боже, помогни ни да спрем да се оплакваме и да видим всички благословения, които ни подаряваш. Амин.
Мисъл за деня: Мога да служа на Бога с радост.
Нарда Лус Варгас (Доминиканска република)
Да се молим за: ХОРАТА СЪС ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕМИ.
Остави коментар