Прочит: Марк 16:1-7
„И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“
(Марк 16:3)
Когато бях малка, боготворях баща си. Имах щастието родителите ми да доживеят до 80 години.
Един ден татко получи инсулт. Настаниха го в болница и не настъпваше почти никакво подобрение. Беше ме страх дори да си помисля, че ще го изгубя. В продължение на четири месеца моята майка се държеше като истински герой: понякога показваше своето притеснение, но веднага възвръщаше вярата и силата си.
Възхищавах се на нейния характер. Тя ми сподели, че когато се почувства изплашена, си спомня за жените, които отиваха на гроба на Исус. Те се тревожеха за това как ще отвалят тежкия камък при входа, но когато пристигнаха, камъкът вече беше отвален. Бог не само беше решил проблема, но им беше подарил безценен дар на надеждата.
Когато се чувствахме изплашени за състоянието на татко, с мама си припомняхме жените, които отиваха при Исусовия гроб. Поглеждахме се и се усмихвахме, защото знаехме, че Спасителят е промислил за всичко.
Молитва: Отче, когато се страхуваме за бъдещето, помагай ни да Ти се доверим изцяло. Амин.
Мисъл за деня: Бог ще отвали камъка.
Джуди Лайт (Пенсилвания)
Да се молим за: СЕМЕЙСТВАТА НА ТЕЖКО БОЛНИТЕ ХОРА.
Остави коментар