Колко още?

Прочит: 1 Йоан 4:19-21

„Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.“
(Галатяни 6:9)

Аз съм разведена и нямам деца. Вероятно бихте си помислили, че имам много свободно време, но от 41 години се грижа за болната си сестра. Тя е шизофреничка и се нуждае от сериозно лечение.
Години наред се боря с нейната болест. Тя сменя фазите на мания и депресия и се налага да посещаваме психиатъра, за да променяме терапията ѝ. Когато изпадне в мания, аз трябва да я успокоявам и се моля Бог да ми помага. Въпреки тежестта на нейното състояние, грижата за моята сестра ме приближава към Бога, защото непрестанно разчитам на Неговата помощ.
Тук, в Тайланд, няма институции, в които психично болните хора да бъдат настанявани за постоянно. Затова съм се обръщала към Бога с въпроса: „Длъжна ли съм да се грижа за сестра си до края на живота си?“. Отговорът е бил да продължавам, докато мога. Щом Бог ми поверява тази грижа, аз с радост ще я приема.

Молитва: Боже, Закрилник на слабите, благодарим Ти за мъдростта и търпението, които ни даваш, за да се грижим за своите близки. Нека ние бъдем Твоята сила и мир за тях. Амин.

Мисъл за деня: Бог ми дава сила да помагам на хората.

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ЖИВЕЯТ С ПСИХИЧНО РАЗСТРОЙСТВО.
Дорис Йънг (Тайланд)

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *