Прочит: Марк 16:1-7
„Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.“
(1 Коринтяни 1:18)
Въпреки че лежа три месеца в болница, малката ми дъщеря продължаваше да се влошава заради болест, която така и не успяваха да открият. Молех се всеки ден, докато седях до леглото й и гледах как плаче от болка.
Един ден влязох в болничния параклис, за да коленича в молитва пред кръста – символ на силата и вярата, знакът, който ми напомняше за Божието присъствие. Но вътре нямаше кръст. Аз направих едно кръстче от лист хартия, сложих го пред себе си и започнах да се моля за дъщеря си.
Кръстът е в основата на моята вяра. Христос умря на кръста и възкръсна. Кръстът ми напомня, че последната победа не принадлежи на смъртта. Той ми дава сила, помага ми да премина през долината на мрачната сянка. Кръстът, макар направен от хартия и напоен с майчините сълзи, е знак за Божията любов, за силата на Христос, за присъствието на Святия Дух.
Нека бъде слава на Бога за неизказания Му дар на любов в лицето на Исус Христос (виж 2 Коринтяни 9:15).
Молитва: Господи на светлината, помагай ни никога да не забравяме силата на кръста, когато се почувстваме безпомощни. Нека силата на Твоя кръст живее в нас всеки ден. Амин.
Мисъл за деня: Голгота е отправната точка в нашия християнски живот.
Малинда Филинджим (Северна Каролина)
Да се молим за: РОДИТЕЛИТЕ НА ТЕЖКО БОЛНИ ДЕЦА.
Остави коментар