Прочит: Лука 5:1-11
„А Симон отговори: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но щом казваш, ще хвърля мрежите.“
(Лука 5:5)
Нашата църква скоро изгуби една жена, която беше за нас стълб на вярата. Лиз беше пример за много хора. Преди години, малко след като аз бях започнал да посещавам църквата, тя ми предложи да стана част от духовното ръководство. Аз не се чувствах достатъчно подготвен, затова ѝ отговорих, че ще помисля, но малко след разговора ни пасторът ми се обади и ми благодари, че приемам поканата.
В общи линии, Лиз ми направи голяма услуга, защото тази позиция ме накара да изляза извън комфортната си зона. Тази моя първа стъпка във вярата даде началото на активно служение, което продължава и до днес. Аз израснах благодарение на възможностите за служение, които имах, но благодаря на Лиз за първите крачки.
Когато приемем предложение за служение, то може да ни изглежда отвъд нашите възможности или да не съвпада с интересите ни. Такъв беше случаят от днешния библейски пасаж. Петър имаше много повече опит в риболова от Исус. Той беше прекарал цяла нощ, мъчейки се да улови нещо, но без резултат, а Исус го накара да хвърли мрежите отново. Петър Го послуша. Той не само улови много риба, но направи първата крачка към невероятен живот на вяра. Крачката на вяра, когато сме изпълнени със съмнения, ни помага да израснем като Христови последователи.
Молитва: Боже, помогни ни да направим крачка на вяра, когато ни призоваваш да Ти служим. Амин.
Мисъл за деня: Как Бог ме призовава да изляза извън зоната на комфорта си?
Джон Баун (Минесота)
Да се молим за: НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СЛУЖЕНИЕ.
Остави коментар