Прочит: Псалм 19:1-6
„Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, си казвам: Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш?“
(Псалм 8:3-4)
Късно вечерта бях седнала в стаята си и мислех за своите проблеми, когато чух татко да ме вика от входната врата. „Погледни към небето – ми каза той. – Има толкова много звезди. Каква прекрасна нощ!“ Никога не се бях вглеждала в небето, за да се любувам на красотата му. Това ме откъсна за момент от проблемите. Погледнах нагоре и казах на татко: „Да, наистина е красиво“.
Понякога сме толкова погълнати от грижите си, че забравяме, че Бог винаги ни подарява поводи за радост. Това може да е семейството или някое малко цвете, или пък свежият въздух навън, песента на птиците, красотата на звездите.
Когато се вгледах в красотата на небето онази вечер, проблемите ми не се разрешиха, но аз проумях, че както звездите греят дори ако ние не забелязваме това, Бог ни благославя винаги, защото ни обича безкрайно.
Молитва: Благодарим Ти, Боже, за красивите неща, с които ни радваш дори когато сме заобиколени от проблеми. Молим се, както Исус ни научи: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; давай ни всеки ден насъщния ни хляб; и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия” (Лука 11:2-4). Амин.
Мисъл за деня: Къде мога да открия неочаквани благословения днес?
Мелиана Сантосо (Индонезия)
Да се молим за: БАЩИТЕ И ДЪЩЕРИТЕ.
Остави коментар