Прочит: Римляни 5:1-11
„… нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух.“
(Римляни 5:3-5)
Когато намеря хубава мидена черупка на брега, я обръщам и от двете страни, за да видя в какво състояние е – дали има пукнатини, или е цяла. Търся перфектните черупки, без недостатъци. Ние в повечето случаи търсим перфектното, новото, непокътнатото.
Не е така с Бога, Който разбира нашите недостатъци и несъвършенства и не спира да ни търси. Днешният прочит ни показва, че хората са като несъвършените мидени черупки. Ние преминаваме през океан, пълен със скали, блъскани сме от бури и никой не остава без драскотина. Понякога се чувстваме разочаровани, засрамени, объркани, но дори в страданието можем да останем силни. Така ще изградим характер, който винаги се основава на надеждата. Нашата надежда не е в обстоятелствата, хората или в самите нас, а в мощния и любящ Бог, Който никога няма да позволи бурята да ни съсипе. Дори в страданието Бог може да изгради в нас силен характер, основан на надеждата, която не посрамва.
Молитва: Боже, давай ни сила, за да преодоляваме бурите, които срещаме. Помагай ни да се държим здраво в надеждата за Твоето спасение. Амин.
Мисъл за деня: Бог може да ме направи по-силен чрез страданието.
Ейми Трент (Калифорния)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ЖИВЕЯТ ПО КРАЙБРЕЖИЕТО.
Остави коментар