Красноречие

Прочит: Псалм 139:1-6

„Защото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата.“

(Псалм 139:4)

С една моя братовчедка имаме съседни къщи в гориста местност в Норвегия. Всяко лято внуците ни идват на гости. Нейните са родени в Англия и не говорят норвежки.

Миналото лято англоговорящият Мина си играеше с говорещия норвежки Лидър. Мина се преструваше, че говори норвежки, а Лидър отвръщаше с някакви думи, които смяташе, че са на английски. Де малки деца – на две и на три години – изглежда нямаха никакви проблеми с комуникацията.

Тази картина ме накара да се замисля за своя молитвен живот. Често чувствам, че когато се моля, не мога да намеря точните думи или не успявам да изразя себе си. Разговорът между двете деца ми припомни, че няма някакви точни думи, с които трябва да се обръщаме към Бога, за да разбере Той какво искаме да Му кажем. Павел ни уверява: „Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания“ (Римляни 8:26). Не е нужно да сме красноречиви, за да получим Божията любов и милост.

Молитва: Господи, благодарим Ти, че ни чуваш още преди думите и мислите ни да са придобили ясна форма. Амин.

Мисъл за деня: Дори когато не мога да намеря точните думи, Бог разбира моите молитви.

Оустен Бринч (Норвегия)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО УЧИ ЧУЖД ЕЗИК.

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.