Кръстът е котва

Прочит: Евреи 6:13-20

„… да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава е непоколебима котва…“

(Евреи 6:18-19)

Внукът ни Ландън обича корабите. Когато ни идва на гости, си представя, че голямата входна врата и антрето са кораб. „Вдига платната“ – щорите на прозорците, и почиства „палубата“ с един парцал. После с помощта на маркуча в градината „хвърля котвата“.

Една сутрин, докато се разхождахме из квартала, Ландън забеляза нещо блестящо върху един камък в близкия двор и извика: „Котва, котва!“. Аз го дръпнах и му обясних, че това не е котва, а кръст. „Котва е“ – продължаваше да вика настоятелно той.

По-късно през деня се замислих за настояването на моя внук, че кръстът е котва. Тогава си спомних думите от една християнска песен: „Имаме котва, която пази душата ни, здрава котва в бурното море, привързана в Скалата, която не помръдва, закотвена дълбоко в Христовата любов“.

В някакъв смисъл и двамата с моя внук бяхме прави. Сигурността на спасението, за което е знак кръстът, е закотвена в Христовата благодат и любов.

Молитва: Небесни отче, толкова неща в живота сочат към Твоето вечно присъствие. Помагай ни да използваме всеки знак, който ни насочва към Теб. Амин.

Мисъл за деня: Кръстът е котва за всеки, който вярва в Христос.

Джудиан Грант (Ню Йорк)

Да се молим за: МОРЯЦИТЕ.