Кухнята на баба

Прочит: 1 Петр. 4:8-11

„Дечица, да не се обичаме с думи, нито с език, но с дело и в действителност.“
(1 Йоан 3:18)

Кухнята на моята баба беше специално място, което и до днес пробужда в мен топли спомени. Баба нямаше нужда от рецепти, защото знаеше наизуст точно колко и какви продукти да използва. Всичко, което готвеше, беше вкусно. Най-добра беше в сладкишите и на всяко Рождество с приятелите ми бързахме да опитаме от прясно изпечените сладки. Когато я питах каква е тайната ѝ, кое прави сладките толкова вкусни, тя ми казваше: „Специалната съставка е любовта“.
Бог дава на всички нас дарби и ние можем да показваме на хората Неговата любов, като ги споделяме с тях. Да четем Божието слово и да не го прилагаме в живота си, е като да прочетем рецепта, но да не сготвим нищо. Както моята баба радваше хората, и ние можем да показваме на другите Божията любов, за да може, който я вкуси, да разбере, че е вкусил съвършената любов.

Молитва: Боже, Ти си ни дал дарби, които да служат за добро. Нека винаги прилагаме Твоите поучения, за да помагаме на хората. Амин.

Мисъл за деня: Помагайки на хората, им показвам Божията любов, която пребъдва в мен.
Марк Картър (Орегон)

Да се молим за: ГОТВАЧИТЕ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *