Прочит: Псалм 100:3-5
„Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете…“
(1 Солунци 5:16-18)
Когато бях млада майка, едно от най-досадните ми домакински задължения беше сгъването на изпраните дрехи. Всички тези купчини тениски, панталони, рокли, чорапи и бебешки одеяла ви отнемаха часове. Само като ги гледах, ми ставаше лошо. Един ден, докато недоволствах, една мисъл се загнезди в ума ми. Ами ако вместо да приемам това занимание като досадна работа, го приема като Божие благословение? Не мога ли да се моля за всеки от семейството, докато сгъвам дрехите му?
Започнах да го правя. Дрехите на децата ми напомняха, че Бог ги закриля. Всяка тениска беше повод да се моля за любящо сърце. Дори безбройните чорапи, които сякаш никога не свършваха, ми подсказваха, че трябва да се стремя винаги да ходя в Божия път. Преди да разбера, купчините дрехи изчезваха, а сърцето ми се изпълваше с благодарност за Божите благословения.
Сега децата ми са големи и имат свои семейства, а прибирането на прането все още не ми е любимо занимание. Но когато си припомня, че трябва да раста духовно, купчините дрехи се превръщат в купчини благословения.
Молитва: Господи, помогни ни да видим и да Ти благодарим за благословенията, с които изпълваш живота ни всеки ден. Амин.
Мисъл за деня: Кое мое ежедневно задължение може да се превърне в повод за молитва?
Нанси Кларк (Мичигън)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ЕДНИ И СЪЩИ ДОСАДНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ВСЕКИ ДЕН.
Остави коментар