Прочит: Марк 12:41-44
„… Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата…“
(Марк 12:43)
Когато бях за първа година във военноморската академия в Анаполис, спряхме с кораб в Лисабон. По време на разходката из красивите павирани улици забелязах един човек, който просеше. Не разбирах португалски, но жестовете му бяха повече от ясни. Сърцето ми беше докоснато и поисках да му дам пари. Тогава се сетих, че след като обмених част от скромната си заплата, разполагах само с няколко големи банкноти, които не можех да му дам. Отидох до близкия магазин, за да разваля парите, и се върнах при човека. Въпреки че това ми отне не повече от 15 минути, той си беше тръгнал.
Осъзнах, че съм бил подложен на изпитание и съм се провалил. Липсата ми на щедрост не позволи да се разделя с голяма банкнота. За мен онзи човек беше ангел, изпратен не непременно да ме изпитва, но да ми покаже истинския смисъл на това, което Исус ни учи за даването. Шестдесет години по-късно все още го помня. Благодарен съм, че дори когато ми липсва щедрост, Господ продължава да ме обича и да ме учи.
Молитва: Господи, благодарим Ти за Твоето постоянно присъствие, търпение и любов. Помагай ни да даваме щедро на хората в нужда. Амин.
Мисъл за деня: Бог се радва, когато давам с щедро сърце.
Алън Гоинс (Флорида, САЩ)
Да се молим: ДА ДАВАМЕ С ЩЕДРО СЪРЦЕ.
Остави коментар