Летен лагер

Прочит: Ефесяни 4:29-5:2

„Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мен, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.“

(Матей 18:21-22)

Миналия месец помагах на моята баба по време на един летен лагер, където тя беше ръководител. Един ден три момичета от лагера се скараха. Едната беше обидила другите две. Те не искаха да си говорят. След известно време обаче момичето, което беше обидило своите приятелки, се извини. Те я прегърнаха и я приеха отново, както преди.

Като се замислих върху тази случка, започнах да променям мнението си за прошката. Понякога толкова се ядосваме на своите ближни, че сякаш в нас се е запалил пожар. Добре е обаче в края на деня да свалим гарда и да помолим за прошка. Бог е готов винаги да ни прости. Защо тогава ние не прощаваме на другите?

Молитва: Вечни Боже, ние сме благодарни за Твоята милост. Помагай и на нас да показваме милост към своите ближни. Молим се така: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; давай ни всеки ден насъщния ни хляб; и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия” (Лука 11:2-4). Амин.

Мисъл за деня: На кого трябва да простя днес?

Никол Гонзалес Родригес (Пуерто Рико)

Да се молим за: НЯКОГО, НА КОГОТО НЕ СМЕ ПРОСТИЛИ.

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.