Прочит: Матей 2:7-12
„Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“
(Йоан 15:13)
Една сутрин, по време на мисията ни в Ирак през 2007 година, се събудих изпълнен от страх. Помолих се Бог да ме пази и да помогне на семейството ми да се справи, ако нещо ми се случи. Написах им писмо и помолих началника си да ме увери, че ще го получат в случай на инцидент.
Със свито сърце тръгнах към мястото, където трябваше да се разположим. В покрайнините на Багдад ни спря много разтревожен началникът на местната полиция, с когото бях работил повече от година. Той настояваше да не продължаваме напред, защото мястото било пълно с бомби. След като проучихме района, разбрахме, че сме щели да станем жертви на засада и само постъпката на този човек ни е спасила от сигурна смърт.
Не мога да спра да мисля за тази случка, но се успокоявам, когато се сетя за вярното приятелство, което Бог ми подари и което ни спаси. Онзи човек можеше да не ни предупреди, а ние можехме да не се вслушаме в предупреждението. Но той ми показа един пример на любов и доброта.
Ближните ни понякога са много различни от нас. Бог ни призовава да търсим приятелство, доброта и разбиране дори от тези, които ни се струват далечни. Любовта към ближните отваря възможности за големи благословения.
Молитва: Небесни Отче, учи ни да показваме доброта към непознатите. Помагай ни да приемаме хората така, както искаме да приемат нас, и да се отнасяме с тях като с Твои деца. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме призовава да проявявам доброта към всеки, когото срещам.
Чад Макрий (Таксас)
Да се молим за: ВОЙНИЦИТЕ.
Остави коментар