Прочит: Ефесяни 1:3-14
„И така, аз, затворник в Господа, ви моля да водите живот, достоен за званието, към което бяхте призовани…“
(Ефесяни 4:1)
Не мога да си представя дълбоката болка, която биологичният ми дядо е изпитал, когато съм бил дадена за осиновяване. Той е знаел, че ме вижда за последен път. На шест години аз съм била момичето на дядо, което той е носил на ръце и което е вземало каубойската му шапка, за да си я сложи на главата. Осиновяването ми от други хора е разбило сърцето му, но ме е обичал толкова много, че е искал нещо по-добро от това, което сам е можел да ми предложи.
Когато мисля за жертвата на моя дядо, си спомням Божията немислима жертва – смъртта на Исус. Също като моя дядо, Бог иска нещо по-добро за нас, живот, в който да не сме отлъчени от Него заради греха. Затова Той пожертва Своя единороден Син, Който умря за нашите грехове, за да бъдем осиновени и да станем наследници на Божието царство.
Всеки ден се опитвам да живея така, че дядо да бъде горд с мен. Колко повече, знаейки какво Бог е сторил за мен, трябва да смирявам себе си, за да живея според Неговия призив!
Молитва: Любящи Отче, благодарим Ти, че ставаме осиновени Твои деца. Дай ни смелост, за да признаем греховете си пред Тебе. Амин.
Мисъл за деня: Искам да живея живот, достоен за Божията велика любов и жертва.
Ан Хейтън (Индиана)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ДАЛ ДЕТЕТО СИ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ.
Остави коментар