Прочит: Колосяни 3:12-14
„… аз (…) ви моля да водите живот (…) със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, с поносимост един към друг в любов…“
(Ефесяни 4:2)
Скоро четох статия за племе в северната част на Натал, Южна Африка. Там има обичай когато някой направи нещо лошо или обиди някого, да го заведат в центъра на селото и да го наобиколят. Всички от племето в продължение на два дни изброяват на провинилия се всички хубави неща, които е направил. Целта е този човек да бъде възстановен и отново да стане добър.
Мисля, че ние сме склонни по-скоро да се отнасяме зле към хората, особено ако са сторили нещо лошо. Стремим се да им напомняме грешките, а не добрите постъпки. Дори при възпитанието на децата си подчертаваме лошите постъпки вместо добрите.
Но Библията ни учи да обичаме. В Матей 22:39 Исус казва: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“. Галатяни 6:1 ни напомня: „даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух“. Нека се отнасяме с хората така, както искаме да се отнасят с нас. Така ще следваме примера на Христос, Който ни обича, въпреки че не го заслужаваме.
Молитва: Любящи Боже, признаваме, че не сме съвършени. Прости ни и ни учи да следваме Твоя пример на милост. Амин.
Мисъл за деня: Любовта към хората носи изцеление и възстановяване на обществото.
Нарда Варгас (Доминиканска република)
Да се молим за: НАРОДА НА ЮЖНА АФРИКА.
Остави коментар