Мъртви зони

Прочит: Псалм 32:1-7

„Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден… Признах греха си пред Теб… и Ти прости вината на греха ми.“

                                                                         (Псалм 32:3, 5)

Преди няколко години планирах да посетя едни приятели, които живееха на село. Казах им кога пристигам и че ще звънна по телефона малко преди да наближа тяхната къща. Те отговориха: „Добре, но не се опитвай да звъниш от моста над Мисисипи, защото няма да има покритие. Там е направо мъртва зона“.

Преди известно време научих нещо за молитвата. Докато размишлявах над Божието слово, осъзнах, че има „мъртви зони“ в молитвения ми живот. Има неща, които не поверявам истински на Бога просто защото не искам истински Той да ме промени. Това са стари навици, които са ми приятни, или неща, които ме е страх да променя дори с Негова помощ. Така заживявам с греховете си, като се заблуждавам, че мога да се справя с тях по-късно.

Моето нежелание да се доверя достатъчно на Бога се отразява на общението ми с Него, както и на целия ми молитвен живот. Едва когато предам всички тези „зони“ на Него, ще бъда очистена и възстановена.

Молитва: Отче, давай ни смелост да Ти поверим всеки аспект от своя живот. Амин.

Мисъл за деня: Коя част от живота си не съм посветила на Бога?

Лиза Стакпол (Уисконсин)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ТАЯТ НЕПРИЗНАТ ГРЯХ.