Прочит: Марк 12:41-44
„… защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот.“
(Марк 12:44)
Набрах последния грах за сезона – стъблата бяха станали високи и обкичени с шушулки, пълни със зърна. На едно място забелязах стъбло, което не беше толкова добре развито. На него имаше само една шушулка с пет зрънца в нея. Откъснах я и си помислих: „Не е много, но растението е дало всичко, което е могло“.
Често преценяваме това, което някой дава, като малко или нищожно, но забравяме, че не е наша работа да съдим даването на другите. Бог призовава всеки от нас да дава всичко, което може и е от сърце, без значение дали изглежда голямо, или малко. Освен това, трябва да сме благодарни за всички други, които дават, без да отсъждаме дали дават много, или малко.
Молитва: Господи, учи ни да сме благодарни за многото и за малкото, както и да помним кой ни дава всичко. Молим се, както Исус ни научи: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята! Дай ни днес насъщния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!” (Матей 6:9-13).
Мисъл за деня: Днес ще последвам Божия призив да дам всичко, което мога.
Джон Пийбълс (Вирджиния)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО МИСЛЯТ, ЧЕ ИМАТ ТВЪРДЕ МАЛКО, ЗА ДА ДАВАТ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар