Малките големи благословения

Прочит: 2 Коринтяни 1:3-7

 

„Благословен Бог… на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб…“

                                                            (2 Коринтяни 1:3-4)

 

Разбрахме, че синът ни е аутист, когато беше на две години. Съпругата ми забеляза някои странности в неговото поведение. За няколко месеца речта и социалните му умения се влошиха. Отвореното към света малко момче вече не беше същото, той остана в един негов си свят. Нищо не би могло да ни подготви за това. Обърнахме се към Бога и молехме синът ни да оздравее. Знаехме, че пълно оздравяване не е възможно и искахме Бог да ни даде разбиране и търпение.

Намерихме частно училище за деца аутисти и само в рамките на шест месеца синът ни много се промени. И до днес наблюдаваме как той прави все повече крачки към прогреса – малко по малко, ден след ден. Научихме се да се концентрираме върху положителните неща и сега гледаме по-оптимистично на неговото състояние.

Цялото ни семейство преминава през един процес на изцеление. Сега дори малкия напредък приемаме като голямо благословение. Вярвам, че чрез това изпитание ние се приближаваме към Бога и един към друг.

 

Молитва: О, Господи, нека трудностите и изпитанията ни направят по-силни и нека винаги чувстваме Твоето присъствие. Амин.

 

Мисъл за деня: Неща, които ни се струват незначителни, могат да са големи благословения.

Антъни Кастелито (Ню Джърси)

 

Да се молим за: ДЕЦАТА АУТИСТИ И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА.

 

 

 

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *