Прочит: 1 Коринтяни 4:8-13
„Ние до този час гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, като работим със своите ръце… станахме до днес като измет на света, измет на всичко.“
(1 Коринтяни 4:11-13)
Понякога се изненадвам как дори малки неща могат да послужат като благословение за хората. Една сутрин занесох стари броеве на „Духовна манна“ и други християнски книжки в една мисия близо до нас. Служителите ги подредиха на специална маса, така че да са достъпни за посетителите, които идваха на служба преди обяд.
Докато чаках да започне богослужението, наблюдавах бездомните хора и се питах дали някой от тях, в търсене на вяра и надежда, ще прочете книжките, дали ще ги сподели с други хора на улицата.
По-късно през деня ми се обади пасторът: „Всички материали, които остави, бяха взети за минути. Много ти благодаря“.
Бог умножава нашите скромни дарове, понякога по начини и на места, за които дори не можем да си представим.
Молитва: Вечни Боже, благодарим Ти за възможностите да служим на своите ближни. Помагай ни да споделяме Твоята любов и словото Ти на хората, които срещаме. Амин.
Мисъл за деня: Как малкото, което давам, може да дари живот?
Емили Уилямс (Тексас)
Да се молим за: БЕЗДОМНИТЕ ХОРА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved
Остави коментар