Малко?

Прочит: Йоан 6:8-13

 

„Господ ще извърши това, което е потребно за мен. Господи, понеже милостта Ти трае до века, не оставяй делата на Своите ръце.“  

                                                                                  (Псалм 138:8)

 

Аз често попадам в капана на съревнованието с други хора. Виждам какво влияние имат те върху околните и си мисля, че не мога да съм като тях.

Един ден за пореден път се чувствах безполезна, когато Бог промени гледната ми точка с историята за чудното нахранване на множеството с хляб и риба. Този път аз не размишлявах върху самото чудо, а си представих жената, която вероятно бе приготвила обяда на онова момче, което даде хляба и рибите на учениците. Представих си как тя е омесила тестото с разранените си от работа ръце, как внимателно е умила рибите и хляба в кърпа, как е целунала момчето по бузата и му е подала вързопа. Всичко това е било ежедневие за нея. Как ли е щяла за се зарадва, ако е знаела, че тази приготвена от нея храна ще нахрани толкова хора?!

Помислих си, че по много начини Бог взема нашите малки усилия и ги използва, за да нахрани много хора: физически, емоционално и духовно. Затова когато се почувствам безполезна, си припомням историята за чудното нахранване на множеството от Исус. Моето задължение е да си върша работата. Останалото ще стори Бог: ще използва моите нищожни усилия, за да нахрани множество хора.

 

Молитва: Скъпи Господи, помогни ни да Ти се доверим, защото Ти можеш да използваш всяко наше усилие за Своето дело. Амин.

 

Мисъл за деня: Какво, макар и малко, мога да сторя за Бога днес?

Сара Матсън (Минесота)

 

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ПРИГОТВЯТ ХРАНА.

 

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *