Прочит: Филипяни 4:10-13
„… защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.“
(Филипяни 4:11)
Докато шофирам към дома на една приятелка, минавам покрай нов магазин за спортни стоки. Мисля си за промоциите, които вероятно са пуснали за откриването, и за чудесните неща, които мога да си купя за къмпинг. В същото време се сещам, че идва времето на поста и че през това време трябва да се науча да се смирявам.
Умереният живот е ежедневно предизвикателство за мен. Ходенето по магазините, богатите трапези – трудно е да живея само с толкова, колкото ми стига, без да добавя още глезотийки.
Когато приближа магазин, в който има много изкушения, се опитвам да си представя апостол Павел, който се бе научил да е доволен при всякакви обстоятелства – и в ядене, и в гладуване, в изобилие, но и в оскъдност. Колкото и да имам в този свят, то само по себе си няма да ме направи щастлива. Всички притежания изискват време и енергия, за да се грижа за тях, което със сигурност ме отклонява от най-важното нещо – общението с Бога.
Поглеждам към пътя пред мен и подминавам новия спортен магазин. Днес ще се опитам да живея по-спокойно – с по-малко багаж, който да ме дърпа надолу и да ме отклонява от Бога.
Молитва: Небесни отче, нека мислите ни бъдат насочени към Теб и да не позволяваме на нещата в този свят да ни отклоняват от истинската ни цел. Нека днес отдадем енергията и вниманието си на служението за Теб. Амин.
Мисъл за деня: По-скромният живот отваря повече сърцата ни към Бога.
Хийдър Харшман (Калифорния)
Да се молим: ДА БЪДЕМ ДОВОЛНИ И С ПО-МАЛКО.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар