„Мамо, къде са ти обувките?“

Прочит: Исая 58:6-12

 

„Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?“

                                                                           (1 Йоан. 3:17)

 

Нашите родители ни оставиха сами да си напишем домашните и отидоха до близката обществена пералня.

Когато чухме звука от връщащата се кола, ние много се зарадвахме. Аз изтичах навън, където беше доста студено, за да помогна на нашите с прибирането на прането. Тогава забелязах, че мама пристъпва към вкъщи едва-едва. Когато погледнах към краката й, видях, че обувките й ги няма. „Къде са ти обувките, мамо?“ – попитах. Тя отвърна: „Дадох ги на една жена, която нямаше свои“.

Майка ми се прибра вкъщи боса, но една друга жена вече имаше какво да обува. След известно време родителите ми я доведоха на църква. Цялото й семейство започна да идва и всички се чувстваха обичани и приемани в църквата.

Мама знаеше призива за чисто и непорочно благочестие (Яков 1:27). Тя беше прекрасен пример за вяра, която се показва на дело (Яков 2:26).

 

Молитва: О, Господи, помагай ни да бъдем благочестиви, като показваме на дело своята вяра, помагайки на хората. Амин.

 

Мисъл за деня: Как показвам своята вяра?

Томас Бюс (Тенеси)

 

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО НЯМАТ ОБУВКИ.

 

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *