Прочит: Исая 58:6-12
„Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?“
(1 Йоан. 3:17)
Нашите родители ни оставиха сами да си напишем домашните и отидоха до близката обществена пералня.
Когато чухме звука от връщащата се кола, ние много се зарадвахме. Аз изтичах навън, където беше доста студено, за да помогна на нашите с прибирането на прането. Тогава забелязах, че мама пристъпва към вкъщи едва-едва. Когато погледнах към краката й, видях, че обувките й ги няма. „Къде са ти обувките, мамо?“ – попитах. Тя отвърна: „Дадох ги на една жена, която нямаше свои“.
Майка ми се прибра вкъщи боса, но една друга жена вече имаше какво да обува. След известно време родителите ми я доведоха на църква. Цялото й семейство започна да идва и всички се чувстваха обичани и приемани в църквата.
Мама знаеше призива за чисто и непорочно благочестие (Яков 1:27). Тя беше прекрасен пример за вяра, която се показва на дело (Яков 2:26).
Молитва: О, Господи, помагай ни да бъдем благочестиви, като показваме на дело своята вяра, помагайки на хората. Амин.
Мисъл за деня: Как показвам своята вяра?
Томас Бюс (Тенеси)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО НЯМАТ ОБУВКИ.
Остави коментар