Прочит: Второзаконие 6:5-9
„… да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.“
(Евреи 6:18-20)
Рано сутринта с един приятел трябваше да маркираме целия маршрут за предстоящото спортно състезание, което щеше да се проведе с финансовата помощ на две от църквите в квартала. Тръгнахме с един пикап, в който бяхме натоварили знаците за трасето, вода и карта. Упътващите знаци бяха много важни, тъй като по тях щяха да се ръководят участниците.
Имало е много случаи в моя живот, когато съм поемал по грешния път, като съм пренебрегвал инструкциите на Божието слово. Маркировката за състезанието беше временна, но насоките, които откриваме в Библията, важат винаги и за всеки християнин. Уменията ми да избягвам грешните пътища и да държа вярната посока зависят от посвещението ми на Бога и Неговото слово. В Притчи 3:3 откривам насоката, която ми е нужна: „Благост и вярност нека не те изоставят; вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си“.
Молитва: Небесни отче, помагай ни всеки ден да ставаме все по-верни и покорни Твои служители. Амин.
Мисъл за деня: Дори отклоненията от верния път могат да бъдат възможности да раста във вярата.
Бил Пайк (Вирджиния)
Да се молим за: ОРГАНИЗИРАНЕТО НА РАЗЛИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ В ЦЪРКВАТА.
Остави коментар