Прочит: Неемия 5:1-12
„Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“
(Яков 2:17)
Когато бях в осми клас, станах свидетел на проява на милост, която никога няма да забравя. Едно момче с патерици падна във фоайето на нашето училище. Докато аз го гледах изплашена и не знаех как да реагирам, едно друго момиче – Даяна – го попита има ли нужда от помощ. Той каза „Да“ и тя му помогна да се изправи.
В днешния прочит виждаме, че Неемия също постъпваше милостиво и праведно. Израилтяните се оплакваха, че нямат храна, че се налага да залагат нивите си и да заемат пари неизгодно. Освен това те бяха принудени да продават децата си като роби. И всичко това се дължеше на потисничеството не на чужди хора, а на техните братя.
Неемия смело се изправи пред виновниците и ги накара да се променят. Той прояви качествата си на водач не просто със съчувствие, а с дела, необходими в конкретната ситуация. Неемия не просто страдаше заедно със страдащите, а реши да предприеме действия, за да им помогне. Ние, като Божи служители, също сме призовани да проявяваме милост и да показваме на дело Божията любов.
Молитва: Боже на милостта, помагай ни да отидем по-далеч от съчувствието, като покажем на дело любовта си към хората. Амин.
Мисъл за деня: Аз съм слушател на Божите думи, но мога да бъда и техен изпълнител (вж. Яков 1:22).
Лин Даниълс (Масачузетс)
Да се молим за: МЛАДИТЕ ХОРА, КОИТО СЕ УЧАТ ДА БЪДАТ МИЛОСТИВИ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар