Мир в бурята

Прочит: Лука 8:22-25

„Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“
(Йоан 14:27)

„Боже, моля Те, помогни ми!“ Баща ми току-що беше починал и аз бях като кораб, блъскан от вълните. Ако за момент можех да се почувствам по-добре, в следващия отново изпадах в отчаяние. По-късно през деня, докато пътувах по работа, усетих, че трябва да се моля за Божия мир, който никой човешки ум не може да схване (Филип. 4:7). Направих го и продължих.
Когато се прибрах, можех да поговоря с някого за болката си. Отново почувствах този неописуем мир. Още един човек се помоли Бог да ми го дари. Осъзнах, че този мир ми помага да продължа.
Баща ми не спира да ми липсва, но аз знам, че не съм сама в скръбта. Бог ми дава силата и мира, които могат да ме преведат през всяка буря.
Всички имаме бури в живота си. Понякога сякаш болката е толкова силна, че ни обзема напълно. Чувстваме се сами в морето от отчаяние. Но Бог е обещал никога да не ни изостави. Ако търсим Неговата помощ в бурята, Той ще ни даде мира, който превишава всяко човешко разбиране.

Молитва: Небесни Отче, благодарим Ти, че винаги си с нас. В името на Исус. Амин.

Мисъл за деня: Никога не съм сам, защото Бог е обещал да не ме изоставя.

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СТРАДА ОТ ДЕПРЕСИЯ.
Джоди Уийлър (Аризона)

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *