Моето призвание

Прочит: Марк 10:13-16

„Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях…“
(Марк 10:13)

Повече от 45 години се грижа за деца – моите, децата на мои приятели, съседските, внуците, правнуците. Прекарала съм голяма част от живота си в смяна на памперси, триене на носове, почистване на рани и четене на истории. Трябва да призная, че понякога съм се питала дали с това допринасям по някакъв начин за Божието царство. Приготвянето на сладки и занимателните игри имат ли голямо значение? Какво толкова ще промени изтриването на детските сълзи или присъствието до децата?
Когато мисля така, си спомням как Исус вика децата в Своята прегръдка. Той казва: „на такива е Божието царство“.
Когато чета този стих, осъзнавам, че това, което правя, е важно. Това е моето призвание – да бъда до децата, да ги посрещам на вратата, да играя с тях, да се моля за тях и да им разказвам за Исус. Грижата за децата ни дава възможност да им покажем с думи и дела колко много ги обича Исус.

Молитва: Благодарим Ти, Боже, че ни позволяваш да бъдем свидетели на Твоята любов. Помогни ни да се приближаваме до Теб всеки ден. Амин.

Мисъл за деня: Днес ще търся Исус в лицето на всяко дете.
Линда Найт (Канада)

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ДЕЦА.