Прочит: Римляни 12:11-13
„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.“
(Филипяни 4:6)
В последно време се моля усилено за ежедневните битки, които водя, но забелязвам, че когато молитвите ми получават отговор, не благодаря на Бога толкова бързо, колкото се обръщам към Него за помощ, или го правя междувременно, докато вече мисля за следващата си нужда. Много рядко осъзнавам, че трябва да съм благодарна дори за най-малките неща в живота си.
Молитвите ми съответстват на проблемите на моето ежедневие и често моля Бога да съживи някое цвете, което умира, или да излекува котката ми, която се е разболяла. Той е сътворил всичко в този свят, затова мога да се моля за всяко нещо, но проблемът е, че пренебрегвам Неговите отговори. Когато благодаря на Бога, сърцето ми се изпълва с радост от красотата на съживеното цвете или възвърнатата енергия на моята котка, която започва да се храни и да си играе. Благодарна съм на Бога за всички тези благословения.
Стремежът към постоянна молитва води към постоянно чувство за благодарност, затова аз се стремя да не забравям да благодаря на Бога за всяко нещо, голямо или малко.
Молитва: Верни Боже, помогни ни не само да се обръщаме към Теб за помощ, но и да имаме благодарни сърца. Амин.
Мисъл за деня: Постоянството в молитва трябва да води до непрестанна благодарност.
Синди Смит (Ню Йорк)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ УЧАТ ДА СЕ МОЛЯТ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар