Прочит: Лука 6:12-19
„През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.“
(Лука 6:12)
Имах чувството, че червеният светофар продължава цяла вечност. Седях в колата и нервно потупвах с пръсти по волана. Имах толкова неща да свърша!
И тогава ми просветна. Кога, ако не в този момент от деня, мога да спра, за да се вслушам в Божия глас? Кога, ако не сега, ще имам възможност да се помоля за своите близки? Помолих се, успокоих се и… светна зелено.
Не само светофарът светеше в зелено. Често сме толкова погълнати от задачите си, че забравяме кои са истински важните неща. Дори Исус се усамотяваше, за да се моли, а Той имаше доста „ангажименти“. Ходеше на различни места, поучаваше и изцеляваше, но никога не пропускаше да покаже на всички кое е най-важното – общението с небесния Отец. Когато си Го представя усамотен на планината, се успокоявам и насърчавам да отделям повече моменти от забързаното си ежедневие за молитва.
Молитва: Боже, помогни ни да не забравяме, че времето ни е в Твоята ръка. Амин.
Мисъл за деня: Молитвата ме подготвя за пътя, който ме очаква.
Патриша Маркс (Джорджия)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА БЕЗОПАСНОСТТА ПО ПЪТИЩАТА.
Остави коментар