Прочит: Лука 18:1-7
„И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?“
(Матей 6:27)
Бях свикнала да се притеснявам постоянно, което ме изпълваше със страх, тъга и объркване. Затова реших да обръщам всяка тревога в молитва. Понякога, докато се молех, се сещах за някой стих. Когато се тревожех за бъдещето, си казвах: „Затова не се безпокойте за утре (…) Достатъчна е на всеки ден неговата злоба“ (Матей 6:34). Безпокойството за близките ме караше да си повтарям: „И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша“ (1 Йоан 5:14). Всяко притеснение ми напомняше: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена“ (Яков 1:5). Много често молитвите с думи от Библията ми носеха дълбок мир. Когато не се сещах за подходящи библейски стихове, не спирах да се моля отново и отново като вдовицата от днешния прочит, която не се отказа да моли съдията за милост.
Молитвата може да държи страховете ни под контрол. Ако се постараем, тя може да ни стане навик. С времето тревогата и мрачните мисли ще отстъпят място на Божия мир.
Молитва: Верни Боже, прощавай ни, когато се тревожим. Помогни ни да вярваме, че можеш да премахнеш нашите страхове. Амин.
Мисъл за деня: Молитвата с думите на Божието слово носи мир.
Деб Велинс (Мисури, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ПОГЪЛНАТ ОТ ГРИЖИ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар