Прочит: Псалм 103:1-12
„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“
(1 Йоан. 1:9)
Служих като пастор в градския затвор, който се намира близо до мястото, където живея. Един ден един от затворниците ми сподели, че му е много трудно да си прости за всичко, което беше извършил. Попитах го дали е поискал прошка от Бога и дали вярва, че Той му е простил. Той отговори утвърдително. „Тогава и ти трябва да си простиш“ – казах му аз.
Спомените – добрите и лошите – остават в паметта ни и се връщат понякога. Ние с удоволствие си припомняме приятните моменти, но неприятните ни навяват тъга. Но дори най-лошите спомени изгубват своето въздействие, когато си припомним думите на псалмопевеца: „колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни“ (Псалм 103:12).
Когато спомените ни носят чувство за вина, можем да намерим утеха в Божията любов и простителност. Божията любов е наше прибежище. Господ ни е обещал мир.
Молитва: Боже, благодарим Ти за Исус Христос, Който умря за нашите грехове. Прости ни греховете и ни изчисти от всяка неправда. Амин.
Мисъл за деня: Бог иска да имаме мир в сърцата си.
Лайли Уелдън (Кентъки)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА ПРИЕМЕ БОЖИЯТА ПРОШКА.
Остави коментар