Прочит: Псалм 149:1-4
„А Давид танцуваше пред Господа с всичката си сила и беше препасан с ленен ефод.“
(2 Царе 6:14)
По произход аз съм индианка и се гордея с това, че умея да танцувам нашите традиционни танци и мога да науча на тях своите деца. Всяка стъпка е символ на връзката между поколенията. Дори с танците мога да възхвалявам Бога, моя Създател.
На роклята, която обличам за хвалебствените танци, има закачени малки камбанки, които са символ на молитвата. Тази специална дреха ми е подарена от една смела жена сержант. Тя ми я даде, след като се върна от мисия в Ирак. Имаше и бележка, в която пишеше да се моля за войниците, с които е служила рамо до рамо, както и за тези, които не са се завърнали в своите домове. Тя ме помоли винаги да танцувам за мир и изцеление.
Всеки път, когато танцувам за Бога – по време на богослуженията за християни, които са коренни жители на Америка, както и при други наши събирания, очите ми се изпълват със сълзи, докато се моля за хора, които не познавам, но са мои ближни. Специалната рокля ми напомня, че всеки жест на любов за някого, всяка молитва, отправена към Бога, са ценни.
Молитва: Създателю, благодарим Ти, че чуваш нашите молитви, независимо на какъв език се молим. Амин.
Мисъл за деня: Всяко дело на любов и всяка молитва са ценни за Бога.
Бо Харис (Делауеър)
Да се молим за: ИНДИАНСКИТЕ ЦЪРКВИ.
Остави коментар