Прочит: Лука 18:1-7
„… Вие, които припомняте на Господа, не замлъквайте и не Му давайте почивка…“
(Исая 62:6-7)
„Моля те, мамо! Моля те! Много те моля!“ Когато бях малка, за да накарам мама да направи нещо за мен, повтарях молбата си многократно. Тя все ми казваше да престана, защото ме е чула, но аз не можех да се примиря, когато много исках нещо.
Преди няколко години едно от моите деца имаше сериозен проблем и аз много се тревожех. Молех се постоянно, не се отказвах да повтарям все същото. Толкова много исках Бог да ми помогне, че правех това, което правех навремето с мама.
Тогава попаднах на една от Исусовите притчи, записана в Лука 18:1-7. Бог не се изнервя от нашите молитви, както това се случва с нас, когато някой настоява за нещо. Колко утешително е, че Той сам ни насърчава да се обръщаме за всяко нещо с молба към Него! Днес проблемът, който толкова ме притесняваше, беше разрешен. Аз обаче продължавам да се моля. Усмихвам се и благодаря на Господ, че ми позволява да се обръщам към Него отново и отново.
Молитва: Небесни татко, благодарим Ти за Твоето търпение. Премахни нашия товар. Молим Те в името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Бог винаги приема моите молитви.
Хариет Майкъл (Кентъки)
Да се молим за: НЯКОГО, ЗА КОГОТО СЕ ТРЕВОЖА.
Остави коментар