Моя надежда

Прочит: Псалм 25:4-15

 

„Води ме в истината Си и ме учи; защото Ти си Бог на Спасението ми; Теб чакам цял ден.“

(Псалм 25:5)

 

Най-самотната Коледа в живота ми беше, когато съпругът ми отсъстваше от града и аз бях сама с болното ни в това време бебе. Съседката ме помоли да гледам 12-годишната ѝ дъщеря, за да отиде до болницата, и аз се съгласих. Когато сложих бебето да спи, с момиченцето прочетохме историята за раждането на Исус. Тя не беше чувала за Него, но ѝ стана интересно, затова ѝ дадох книгата. На другия ден майка ѝ я прибра и оттогава не сме се виждали, защото ние се преместихме.

Давид също се чувстваше самотен, но каза: „Теб чакам“ (Псалм 25:21). Бог помогна на Давид и на мен, Той може да ни дари нещо ценно дори в самотата.

Седем години по-късно срещнах онова момиче във влака. То ми сподели, че с майка си са станали християнки. След онази нощ, която прекара у дома, сърцето ѝ поискало да научи повече за Исус, затова продължила да чете книгата, която ѝ бях дала. Сега ходеше на уроци по богословие и искаше да стане евангелизатор. Докато ми разказваше това, аз плачех от радост. Сърцето ми се радва, защото Бог е в мен и Той е моята надежда.

 

Молитва: Отче, давай ни надежда, когато сме самотни. Показвай ни Своите пътища, о, Господи, и ни учи да Те следваме. Амин.

 

Мисъл за деня: Дори когато се чувствам самотна, Бог е моя надежда.

Линда Чандра (Индонезия)

 

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е САМОТЕН.

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *