Моят принос

Прочит: Яков 2:14-18

„Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“
(Яков 2:17)

Бъфърд беше 15-годишно момче, което живееше в една затънтена местност в Кентъки. Той страдаше от мозъчен тумор, който засягаше повече дясното му око и причиняваше слепота. Аз бях негов учител в училище само с една класна стая.
Веднъж месечно баща му Джон пътуваше до Престънбърг, за да купи лекарствата, които го поддържаха жив. Той се събуждаше преди изгрева, ставаше от разнебитеното си легло и ходеше пеша до магистралата, където спираше автобусът. Това отнемаше цял ден.
Когато учебната година свърши, се замислих за колата си. Преди да срещна Бъфърд, мислех, че ще остарея заедно нея, но сега знаех какво трябва да направя. Дадох ключовете на баща му и казах: „Твоя е, ходи с нея за лекарства“.
В Евангелието според Лука се казва: „давайте и ще ви се дава (…) с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (6:38). Всичко, което имаме, принадлежи на Бога. Автомобил, монета, пусната в кутията на просещия, дарението в дискоса – всички имаме нещо, което можем да споделим с другите.

Молитва: Води ни, Господи, за да служим. Нека достигаме до онези, най-малките, с изпълнени с любов обятия. Амин.

Мисъл за деня: Когато Святият Дух изпълни сърцето ми, ще мога да раздавам любов.
Ричард Бенсън (Флорида)

Да се молим: ДА СЛУЖИМ С МИЛОСТ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *