Прочит: Лука 10:25-37
„… Иди и ти прави така.“
(Лука 10:37)
На стената в офиса имам картина на Исус, Който е вдигнал глава нагоре и се смее с отворена уста. Когато един приятел я видя, каза тъжно: „Не мога да разбера как Бог може да се смее при толкова скръб по земята“. Съгласих се. Дълги години и аз имах съмнения във вярата. Един ден по телевизията видях жена, която държеше малкото си, умиращо от глад бебе. Веднага попитах: „Боже, ако ни обичаш и си милостив, как позволяваш това?“. Внезапно в ума ми се яви картина на Бог, Който със сълзи на очи е прегърнал майката и детето и ме пита: „Ако си Мой ученик, как позволяваш това?“. Този въпрос ме порази. Негодуванието ми се превърна в неудобство. Повече не можех да обвинявам самодоволно Бога. Аз също съм отговорен.
От онзи ден се моля по различен начин. Вместо да се оплаквам от Бога, се опитвам да открия своята роля пред лицето на страданието. Картината на смеещия се Исус ми напомня не само за радостта, а за свободата и разбирането на моето призвание в този свят.
Молитва: Господи, отваряй сърцата и умовете ни за хората, които страдат. Давай ни смелостта и възможностите да отговорим на техните нужди. Амин.
Мисъл за деня: Като Христов ученик трябва да се грижа за своите ближни.
Бил Рой (Флорида, САЩ)
Да се молим за: ДЕЦАТА, КОИТО НЯМАТ ДОСТАТЪЧНО ХРАНА.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар